Sep 10, 2007, 9:42 AM

ПОТЪРСИХ СЕ...

  Poetry
1.6K 0 5
 

ПОТЪРСИХ СЕ...


Над залеза простирам прости длани,

дано докосна топлината стара.

Да скрия рани изподрани

и спомени - в очите пара.

А Витоша не е загадъчна и нежна

и теменужени са само старите завеси.

Една поема безполезна

е сянката на стареца. Отвеси

са тротоарите по залез,

катерят се тълпи по тях.

Една усмивка ме огрява

със малко страх и нечий грях.

Потърсих се в отвесите на слънцето,

но не намерих много ─

един човек разхвърлял зрънцето

на новата надежда босонога.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Чомакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...