Sep 10, 2007, 9:42 AM

ПОТЪРСИХ СЕ...

  Poetry
1.6K 0 5
 

ПОТЪРСИХ СЕ...


Над залеза простирам прости длани,

дано докосна топлината стара.

Да скрия рани изподрани

и спомени - в очите пара.

А Витоша не е загадъчна и нежна

и теменужени са само старите завеси.

Една поема безполезна

е сянката на стареца. Отвеси

са тротоарите по залез,

катерят се тълпи по тях.

Една усмивка ме огрява

със малко страх и нечий грях.

Потърсих се в отвесите на слънцето,

но не намерих много ─

един човек разхвърлял зрънцето

на новата надежда босонога.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Чомакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...