Sep 10, 2007, 9:42 AM

ПОТЪРСИХ СЕ...

  Poetry
1.6K 0 5
 

ПОТЪРСИХ СЕ...


Над залеза простирам прости длани,

дано докосна топлината стара.

Да скрия рани изподрани

и спомени - в очите пара.

А Витоша не е загадъчна и нежна

и теменужени са само старите завеси.

Една поема безполезна

е сянката на стареца. Отвеси

са тротоарите по залез,

катерят се тълпи по тях.

Една усмивка ме огрява

със малко страх и нечий грях.

Потърсих се в отвесите на слънцето,

но не намерих много ─

един човек разхвърлял зрънцето

на новата надежда босонога.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Чомакова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...