1 may 2020, 0:39

Потъвам

1.2K 0 0

Вечността е безкрайна,
уморителна, жестока,
а аз съм в битка с времето
и бездната дълбока...
 
Потъвам все надолу,
потъвам към безкрая,
потъвам там, към Ада,
за силните е Раят.
            
Потъвам тук, в живота,
той е път без цел -
не виждаш накъде отиваш,
накъде си ти поел.

 

И знаеш, че съдбата,
такава е на всеки,
спокойно, приятел,
така ще е навеки.
            
Можеш да опитваш,
да се бориш и променяш,
но ти, оставаш - ти,
себе си, от себе си не отнемай.

 

Николай Цветинов (Meddle), 2001

Между Демони и Божества (IV)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Цветинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...