1.05.2020 г., 0:39

Потъвам

1.2K 0 0

Вечността е безкрайна,
уморителна, жестока,
а аз съм в битка с времето
и бездната дълбока...
 
Потъвам все надолу,
потъвам към безкрая,
потъвам там, към Ада,
за силните е Раят.
            
Потъвам тук, в живота,
той е път без цел -
не виждаш накъде отиваш,
накъде си ти поел.

 

И знаеш, че съдбата,
такава е на всеки,
спокойно, приятел,
така ще е навеки.
            
Можеш да опитваш,
да се бориш и променяш,
но ти, оставаш - ти,
себе си, от себе си не отнемай.

 

Николай Цветинов (Meddle), 2001

Между Демони и Божества (IV)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Цветинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...