1 мая 2020 г., 00:39

Потъвам

1.2K 0 0

Вечността е безкрайна,
уморителна, жестока,
а аз съм в битка с времето
и бездната дълбока...
 
Потъвам все надолу,
потъвам към безкрая,
потъвам там, към Ада,
за силните е Раят.
            
Потъвам тук, в живота,
той е път без цел -
не виждаш накъде отиваш,
накъде си ти поел.

 

И знаеш, че съдбата,
такава е на всеки,
спокойно, приятел,
така ще е навеки.
            
Можеш да опитваш,
да се бориш и променяш,
но ти, оставаш - ти,
себе си, от себе си не отнемай.

 

Николай Цветинов (Meddle), 2001

Между Демони и Божества (IV)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Цветинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...