Изсъхнали спомени и мокри сълзи
удавят живота ни в рима.
Защо пак се случва, ти ми кажи,
нима обяснение някакво има?
Потъващи мисли, без капитан,
на борда се молят безсилни
и плачат, и молят без свян...
С обещания все нарушими.
Залитащи птици по морския бряг
търсят утеха на светло,
а нима светлината е свят,
в който на тъмно погребваш?...