31 jul 2007, 23:09

Потъване 

  Poesía
732 0 2
Изсъхнали спомени и мокри сълзи
удавят живота ни в рима.
Защо пак се случва, ти ми кажи,
нима обяснение някакво има?

Потъващи мисли, без капитан,
на борда се молят безсилни
и плачат, и молят без свян...
С обещания все нарушими.

Залитащи птици по морския бряг
търсят утеха на светло,
а нима светлината е свят,
в който на тъмно погребваш?...

© Николинка Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??