31 июл. 2007 г., 23:09

Потъване 

  Поэзия
699 0 2
Изсъхнали спомени и мокри сълзи
удавят живота ни в рима.
Защо пак се случва, ти ми кажи,
нима обяснение някакво има?

Потъващи мисли, без капитан,
на борда се молят безсилни
и плачат, и молят без свян...
С обещания все нарушими.

Залитащи птици по морския бряг
търсят утеха на светло,
а нима светлината е свят,
в който на тъмно погребваш?...

© Николинка Асенова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??