ПОУКА

Когато бяхме ученици в единайсти клас

обичах аз момиче във захлас.

Изчаквах я след часовете, ходехме на бар,

приказвахме си за живота стар.

Но все не можех (не!) да я притисна аз до мен,

целувки да си разменим.

Наместо туй стоях вдървен като хлапак,

приказвах си наум, че съм глупак!

И ето – дойде неизбежното така,

както идва само тя – Смъртта!

От нашата любов остана само прах,

всичко свърши пак във пълен крах!

Любимата ми взе да лъже, да бяга все от мен,

намери си един кретен,

а аз останах сам във този свят,

замислен чаках някакъв обрат.

Е, аз си взех поука – вече знам:

“Прегръщай и целувай! Нямай срам!

Защото иначе ще бъдеш ти ранен,

нещастен и опечален!”

Сега аз имам не една, а две любовници,

които все ме носят на ръце,

но няма я онази – непорочната любов,

останала там като зов...

м. 02.1984г.

Любимец