24.06.2006 г., 22:52

Поука

1.6K 0 1

ПОУКА

 

Когато бяхме ученици в единайсти клас

обичах аз момиче във захлас.

Изчаквах я след часовете, ходехме на бар,

приказвахме си за живота стар.

 

Но все не можех (не!) да я притисна аз до мен,

целувки да си разменим.

Наместо туй стоях вдървен като хлапак,

приказвах си наум, че съм глупак!

 

И ето – дойде неизбежното така,

както идва само тя – Смъртта!

От нашата любов остана само прах,

всичко свърши пак във пълен крах!

 

Любимата ми взе да лъже, да бяга все от мен,

намери си един кретен,

а аз останах сам във този свят,

замислен чаках някакъв обрат.

 

Е, аз си взех поука – вече знам:

“Прегръщай и целувай! Нямай срам!

Защото иначе ще бъдеш ти ранен,

нещастен и опечален!”

 

Сега аз имам не една, а две любовници,

които все ме носят на ръце,

но няма я онази – непорочната любов,

останала там като зов...

 

м. 02.1984г.

Любимец

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Можете да гледате видеоклип на песента по горния текст на: http://www.zazz.bg/play:30a01ad5

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...