7 jul 2012, 11:01

Повече аз

  Poesía » Otra
749 0 8
  Повече аз, по–малко времето...
Как се обръща света със несбъдване?
Във окото не свети сълза,
сълзите са капки от облаци,
не валяли във бистрото утро.
Бездомен спомен?
Всичко има къща.
Направена от кал или пък... гвоздеи.
Дори прошепнатата в пясъка следа
се връща по отминалите бързеи...
И странно е да бъдем неудачници,
когато се задавяме със изгреви.
Две щипки мрак. И после пак сме същите.
Неслучили на себе си. И на душите си.
И повече аз, по–малко времето.
Със нощ, във която се губя.
С две щипки кураж. Неизменния.
И шепа болка, за да оцелея.

~Endless~

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...