7.07.2012 г., 11:01 ч.

Повече аз 

  Поезия » Друга
603 0 8
 
Повече аз, по–малко времето...
Как се обръща света със несбъдване?
Във окото не свети сълза,
сълзите са капки от облаци,
не валяли във бистрото утро.
Бездомен спомен?
Всичко има къща.
Направена от кал или пък... гвоздеи.
Дори прошепнатата в пясъка следа
се връща по отминалите бързеи...
И странно е да бъдем неудачници,
когато се задавяме със изгреви.
Две щипки мрак. И после пак сме същите.
Неслучили на себе си. И на душите си.
И повече аз, по–малко времето.
Със нощ, във която се губя.
С две щипки кураж. Неизменния.
И шепа болка, за да оцелея.

~Endless~

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??