7.07.2012 г., 11:01

Повече аз

748 0 8
  Повече аз, по–малко времето...
Как се обръща света със несбъдване?
Във окото не свети сълза,
сълзите са капки от облаци,
не валяли във бистрото утро.
Бездомен спомен?
Всичко има къща.
Направена от кал или пък... гвоздеи.
Дори прошепнатата в пясъка следа
се връща по отминалите бързеи...
И странно е да бъдем неудачници,
когато се задавяме със изгреви.
Две щипки мрак. И после пак сме същите.
Неслучили на себе си. И на душите си.
И повече аз, по–малко времето.
Със нощ, във която се губя.
С две щипки кураж. Неизменния.
И шепа болка, за да оцелея.

~Endless~

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...