13 dic 2006, 9:44

Повече не мога

  Poesía
1.3K 0 2
Защо всичко е толкова сложно,
защо любовта ми с теб е нещо невъзможно.
Казваш, че ти напомням за всяка твоя бивша,
а понякога се чувствам така излишна.
И често се чудя толкова ли много искам да съм с теб,
а ти да ме караш да се чувствам като ненужен човек.
За мен ти си единствен на света,
и за теб съм готова дори и в ада да горя.
Често се чудя какво да направя,
за да ме забележиш
и всички свои терзания да забравя.
Понякога те мразя,
понякога те обичам,
но никога не спирам след тебе да тичам.
И повече не мога, не издържам така,
ти да ме държиш в неизвестността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвети Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...