13.12.2006 г., 9:44

Повече не мога

1.3K 0 2
Защо всичко е толкова сложно,
защо любовта ми с теб е нещо невъзможно.
Казваш, че ти напомням за всяка твоя бивша,
а понякога се чувствам така излишна.
И често се чудя толкова ли много искам да съм с теб,
а ти да ме караш да се чувствам като ненужен човек.
За мен ти си единствен на света,
и за теб съм готова дори и в ада да горя.
Често се чудя какво да направя,
за да ме забележиш
и всички свои терзания да забравя.
Понякога те мразя,
понякога те обичам,
но никога не спирам след тебе да тичам.
И повече не мога, не издържам така,
ти да ме държиш в неизвестността.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...