Dec 13, 2006, 9:44 AM

Повече не мога

  Poetry
1.3K 0 2
Защо всичко е толкова сложно,
защо любовта ми с теб е нещо невъзможно.
Казваш, че ти напомням за всяка твоя бивша,
а понякога се чувствам така излишна.
И често се чудя толкова ли много искам да съм с теб,
а ти да ме караш да се чувствам като ненужен човек.
За мен ти си единствен на света,
и за теб съм готова дори и в ада да горя.
Често се чудя какво да направя,
за да ме забележиш
и всички свои терзания да забравя.
Понякога те мразя,
понякога те обичам,
но никога не спирам след тебе да тичам.
И повече не мога, не издържам така,
ти да ме държиш в неизвестността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...