Dec 13, 2006, 9:44 AM

Повече не мога

  Poetry
1.3K 0 2
Защо всичко е толкова сложно,
защо любовта ми с теб е нещо невъзможно.
Казваш, че ти напомням за всяка твоя бивша,
а понякога се чувствам така излишна.
И често се чудя толкова ли много искам да съм с теб,
а ти да ме караш да се чувствам като ненужен човек.
За мен ти си единствен на света,
и за теб съм готова дори и в ада да горя.
Често се чудя какво да направя,
за да ме забележиш
и всички свои терзания да забравя.
Понякога те мразя,
понякога те обичам,
но никога не спирам след тебе да тичам.
И повече не мога, не издържам така,
ти да ме държиш в неизвестността.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...