7 abr 2009, 21:19

Повече от ревност

  Poesía » Otra
1.7K 1 20

Сбръчка вежди. Лицето посърна.

Мрачен поглед във мене заби.

А стомахът, на топка обърнат,

нервно всяка секунда брои.

 

 

Прехвърчаха искри на омраза.

Пламна цяла от горест и яд.

Сякаш падна небето и смаза

най-безочливо нейния свят.

 

 

Не можа да преглътне. Заседна

твърде тежък за гърлото страх.

Към очите ти плахо погледна

и усети, че вече съм в тях.

 

 

Пулсът почна съвсем да прескача...

А гласът потрепери: "Не смей!".

Бе на косъм съвсем да откачи

от това, че ти казах "Здравей.".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...