Повече от ревност
Сбръчка вежди. Лицето посърна.
Мрачен поглед във мене заби.
А стомахът, на топка обърнат,
нервно всяка секунда брои.
Прехвърчаха искри на омраза.
Пламна цяла от горест и яд.
Сякаш падна небето и смаза
най-безочливо нейния свят.
Не можа да преглътне. Заседна
твърде тежък за гърлото страх.
Към очите ти плахо погледна
и усети, че вече съм в тях.
Пулсът почна съвсем да прескача...
А гласът потрепери: "Не смей!".
Бе на косъм съвсем да откачи
от това, че ти казах "Здравей.".
© Васка Мадарова All rights reserved.
