Повей ми, ти, повей ми
Повей ми, ветре ти, повей ми.
И донеси ми нежна песен.
Нежна песен за нашата любов.
Тая песен да се носи.
И тя за нас да ни напомня.
Повей ми, ти, повей ми, ветре.
И разроши косите мои.
Във въздуха да литнат.
Да почувствам, ветре, нежността.
Да ме погалиш ти, като любими.
Че тъй отдавна, ветре, забравила съм нежността.
Донеси ми ти сега.
Спомена за хубавите дни.
© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados