Повей ми, ти, повей ми

Poetry » Love

813 0 0

Повей ми, ветре ти, повей ми.

И донеси ми нежна песен.

Нежна песен за нашата любов.

Тая песен да се носи.

И тя за нас да ни напомня.

Повей ми, ти, повей ми, ветре.

И разроши косите мои.

Във въздуха да литнат.

Да почувствам, ветре, нежността.

Да ме погалиш ти, като любими.

Че тъй отдавна, ветре, забравила съм нежността.

Донеси ми ти сега.

Спомена за хубавите дни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0