18 ene 2011, 19:39

Повелята на космоса 

  Poesía » Filosófica
857 0 1
Зима е.
Валят мечти, искрят в очите заснежените сълзи.
Забулени в изгрева на новия живот,
невидими орисници шептят в съня,
носят ти космичен дар – огърлица от лунни перли.
Тук са, за да събудят твоите стари спомени,
заровени в онуй пустинно кътче на душата.
Тук са, за да ти припомнят, че в теб е силата на Ра,
жигосвайки върху гръдта ти слънчев диск,
пробуждат за сетен път силата на война,
мечът, положен в твоите ръце, започва да трепери ,
припознал в блясъка на острието повелята на космоса, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аматерасу Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??