18 ene 2011, 19:39

Повелята на космоса 

  Poesía » Filosófica
678 0 1

Зима  е.
Валят мечти, искрят в очите заснежените сълзи. 
Забулени в изгрева на новия живот,
невидими орисници шептят в съня,
носят ти космичен дар – огърлица от лунни перли.
Тук са, за да събудят твоите стари спомени, 
заровени в онуй пустинно кътче на душата.
Тук са, за да ти припомнят, че в теб е силата на Ра,
жигосвайки върху гръдта ти слънчев диск,
пробуждат за сетен път силата на  война,
мечът, положен в твоите ръце, започва да трепери ,
припознал в блясъка на острието повелята на космоса,
Съдбата, която пред теб отваря нови двери.

© Аматерасу Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ако имаш желание да поговориш с една сродница -пиши ми на скайп или имейл-ще се радвам да обменим информация
Propuestas
: ??:??