18 янв. 2011 г., 19:39

Повелята на космоса

1.1K 0 1

Зима  е.
Валят мечти, искрят в очите заснежените сълзи. 
Забулени в изгрева на новия живот,
невидими орисници шептят в съня,
носят ти космичен дар – огърлица от лунни перли.
Тук са, за да събудят твоите стари спомени, 
заровени в онуй пустинно кътче на душата.
Тук са, за да ти припомнят, че в теб е силата на Ра,
жигосвайки върху гръдта ти слънчев диск,
пробуждат за сетен път силата на  война,
мечът, положен в твоите ръце, започва да трепери ,
припознал в блясъка на острието повелята на космоса,
Съдбата, която пред теб отваря нови двери.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аматерасу Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ако имаш желание да поговориш с една сродница -пиши ми на скайп или имейл-ще се радвам да обменим информация

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...