Jan 18, 2011, 7:39 PM

Повелята на космоса

1.1K 0 1

Зима  е.
Валят мечти, искрят в очите заснежените сълзи. 
Забулени в изгрева на новия живот,
невидими орисници шептят в съня,
носят ти космичен дар – огърлица от лунни перли.
Тук са, за да събудят твоите стари спомени, 
заровени в онуй пустинно кътче на душата.
Тук са, за да ти припомнят, че в теб е силата на Ра,
жигосвайки върху гръдта ти слънчев диск,
пробуждат за сетен път силата на  война,
мечът, положен в твоите ръце, започва да трепери ,
припознал в блясъка на острието повелята на космоса,
Съдбата, която пред теб отваря нови двери.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аматерасу All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ако имаш желание да поговориш с една сродница -пиши ми на скайп или имейл-ще се радвам да обменим информация

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...