Jan 18, 2011, 7:39 PM

Повелята на космоса 

  Poetry » Phylosophy
669 0 1

Зима  е.
Валят мечти, искрят в очите заснежените сълзи. 
Забулени в изгрева на новия живот,
невидими орисници шептят в съня,
носят ти космичен дар – огърлица от лунни перли.
Тук са, за да събудят твоите стари спомени, 
заровени в онуй пустинно кътче на душата.
Тук са, за да ти припомнят, че в теб е силата на Ра,
жигосвайки върху гръдта ти слънчев диск,
пробуждат за сетен път силата на  война,
мечът, положен в твоите ръце, започва да трепери ,
припознал в блясъка на острието повелята на космоса,
Съдбата, която пред теб отваря нови двери.

© Аматерасу All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ако имаш желание да поговориш с една сродница -пиши ми на скайп или имейл-ще се радвам да обменим информация
Random works
: ??:??