18 jul 2006, 21:42

Поверие

  Poesía
957 0 17
Завари ли те месечина пълна
на тръгване от южните простори,
от пътя ,значи, иска да те върне -
небето иска с тебе да говори.

Не тръгвай този път, преди
гората с песен да те изпроводи.
Звезда от южното небе вземи
по пътищата чужди да те води.

Усмихнат ли се старите чинари
поверие в листата им звъни.
Стаили  се в зелените им длани
легендите те молят :" Остани!

Недей да тръгваш този път, преди
да си намерил две добри ръце,
една усмивка топла и очи,
които виждат в твоето сърце..."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...