Jul 18, 2006, 9:42 PM

Поверие

  Poetry
951 0 17
Завари ли те месечина пълна
на тръгване от южните простори,
от пътя ,значи, иска да те върне -
небето иска с тебе да говори.

Не тръгвай този път, преди
гората с песен да те изпроводи.
Звезда от южното небе вземи
по пътищата чужди да те води.

Усмихнат ли се старите чинари
поверие в листата им звъни.
Стаили  се в зелените им длани
легендите те молят :" Остани!

Недей да тръгваш този път, преди
да си намерил две добри ръце,
една усмивка топла и очи,
които виждат в твоето сърце..."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бистра Малинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...