Jul 18, 2006, 9:42 PM

Поверие

  Poetry
953 0 17
Завари ли те месечина пълна
на тръгване от южните простори,
от пътя ,значи, иска да те върне -
небето иска с тебе да говори.

Не тръгвай този път, преди
гората с песен да те изпроводи.
Звезда от южното небе вземи
по пътищата чужди да те води.

Усмихнат ли се старите чинари
поверие в листата им звъни.
Стаили  се в зелените им длани
легендите те молят :" Остани!

Недей да тръгваш този път, преди
да си намерил две добри ръце,
една усмивка топла и очи,
които виждат в твоето сърце..."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бистра Малинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...