15 mar 2025, 7:54  

Повест за изгубения дом

  Poesía
386 0 0

Да се завърнеш в бащината къща

когато тя битува като спомен

и след като угасне вечерта

от утре сутрин пак да си бездомен.

 

Във вихъра когато те отнася,

комуто ти се плахо подчиняваш,

да минеш и да заминаваш

низ родна стряха като гост нечакан.

 

Блазне те листака жълто-цветен,

падаш като сладък плод изгнил

необран от безхаберен

наш стопанин драг и мил.

 

Сънуваш ли  –  дрънчат окови,

свободен значи няма как да си.

Че ти си пред родината виновен,

впил морен поглед в старата икона

на Ботев и на Левски се моли.

 

Плачи.

Когато е излишен,

плачът отеква като зов

от който споменът се храни

насред изгубения дом. 

 

Oгнището на детската печал

събира сухи вишневи дръвчета,

когато грабне есента последните листа

и старата на прага,

стаила дъх в усмивка блага,

да чака и да се надява,

да чува твоето

мамо,

мамо”.

стои навън.

 

О, тя не предполага,

че буря идва.

Тътен.

Ураган.

 

Птиците за път се видгат и

неистово пищят.

Ето бащината къща – грозна и опустошена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Вецигян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...