15 mar 2025, 7:54  

Повест за изгубения дом

  Poesía
380 0 0

Да се завърнеш в бащината къща

когато тя битува като спомен

и след като угасне вечерта

от утре сутрин пак да си бездомен.

 

Във вихъра когато те отнася,

комуто ти се плахо подчиняваш,

да минеш и да заминаваш

низ родна стряха като гост нечакан.

 

Блазне те листака жълто-цветен,

падаш като сладък плод изгнил

необран от безхаберен

наш стопанин драг и мил.

 

Сънуваш ли  –  дрънчат окови,

свободен значи няма как да си.

Че ти си пред родината виновен,

впил морен поглед в старата икона

на Ботев и на Левски се моли.

 

Плачи.

Когато е излишен,

плачът отеква като зов

от който споменът се храни

насред изгубения дом. 

 

Oгнището на детската печал

събира сухи вишневи дръвчета,

когато грабне есента последните листа

и старата на прага,

стаила дъх в усмивка блага,

да чака и да се надява,

да чува твоето

мамо,

мамо”.

стои навън.

 

О, тя не предполага,

че буря идва.

Тътен.

Ураган.

 

Птиците за път се видгат и

неистово пищят.

Ето бащината къща – грозна и опустошена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Вецигян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...