Mar 15, 2025, 7:54 AM  

Повест за изгубения дом

  Poetry
374 0 0

Да се завърнеш в бащината къща

когато тя битува като спомен

и след като угасне вечерта

от утре сутрин пак да си бездомен.

 

Във вихъра когато те отнася,

комуто ти се плахо подчиняваш,

да минеш и да заминаваш

низ родна стряха като гост нечакан.

 

Блазне те листака жълто-цветен,

падаш като сладък плод изгнил

необран от безхаберен

наш стопанин драг и мил.

 

Сънуваш ли  –  дрънчат окови,

свободен значи няма как да си.

Че ти си пред родината виновен,

впил морен поглед в старата икона

на Ботев и на Левски се моли.

 

Плачи.

Когато е излишен,

плачът отеква като зов

от който споменът се храни

насред изгубения дом. 

 

Oгнището на детската печал

събира сухи вишневи дръвчета,

когато грабне есента последните листа

и старата на прага,

стаила дъх в усмивка блага,

да чака и да се надява,

да чува твоето

мамо,

мамо”.

стои навън.

 

О, тя не предполага,

че буря идва.

Тътен.

Ураган.

 

Птиците за път се видгат и

неистово пищят.

Ето бащината къща – грозна и опустошена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Вецигян All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...