9 jul 2009, 21:48

Повикай ме...

1.2K 0 33

                                Повикай ме...
  

                                           "Не се ли умори, Душа, като куче
                                             все по старата диря да тичаш?
                                             Не си потребна вече никому!

                                            "Може - каза тя – някога да ме повика,
                                             ако няма кой да го обича...”  - Станка Пенчева

Повикай ме, когато ден унил,
през теб премине като облак черен...
Каторга за Душата ми...? Бесило...?
Светеца в теб, аз знам, че ще намеря...

Повикай ме – зарових в угарта -
останките от прежни покушения...
Единствено надскочили смъртта
са незавършени любови и сражения...

Повикай ме...! Като вълна
в нозете ти разпенена ще легна...
Разбита от отсрещната скала
на капки обич... сол... Да съм потребна...!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...