9 jul 2009, 21:48

Повикай ме... 

  Poesía » De amor
1051 0 33

                                Повикай ме...
  

                                           "Не се ли умори, Душа, като куче
                                             все по старата диря да тичаш?
                                             Не си потребна вече никому!

                                            "Може - каза тя – някога да ме повика,
                                             ако няма кой да го обича...”  - Станка Пенчева

Повикай ме, когато ден унил,
през теб премине като облак черен...
Каторга за Душата ми...? Бесило...?
Светеца в теб, аз знам, че ще намеря...

Повикай ме – зарових в угарта -
останките от прежни покушения...
Единствено надскочили смъртта
са незавършени любови и сражения...

Повикай ме...! Като вълна
в нозете ти разпенена ще легна...
Разбита от отсрещната скала
на капки обич... сол... Да съм потребна...!


© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??