22 mar 2011, 10:06

Повторяемост

  Poesía
1K 0 5

Отново всяка сутрин ти прощавам,        

оживяваш пак във моите очи,

усмивката ти болката стопява 

и в мен сияе всичко от мечти.

 

Но денят когато се разраства, 

пак боря се със гняв и самота

и  хубавото бавно се стопява,

в непримиримост дави се света.

 

Вечерта отново те проклинам,

изтривам името ти през сълзи,

за пореден път аз подозирам,

че утре пак ще бъдеш ти, прости...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...