Отново всяка сутрин ти прощавам,
оживяваш пак във моите очи,
усмивката ти болката стопява
и в мен сияе всичко от мечти.
Но денят когато се разраства,
пак боря се със гняв и самота
и хубавото бавно се стопява,
в непримиримост дави се света.
Вечерта отново те проклинам,
изтривам името ти през сълзи,
за пореден път аз подозирам,
че утре пак ще бъдеш ти, прости...