22 mar 2011, 10:06

Повторяемост 

  Poesía
854 0 5

Отново всяка сутрин ти прощавам,        

оживяваш пак във моите очи,

усмивката ти болката стопява 

и в мен сияе всичко от мечти.

 

Но денят когато се разраства, 

пак боря се със гняв и самота

и  хубавото бавно се стопява,

в непримиримост дави се света.

 

Вечерта отново те проклинам,

изтривам името ти през сълзи,

за пореден път аз подозирам,

че утре пак ще бъдеш ти, прости...

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??