Повторяемост
Отново всяка сутрин ти прощавам,
оживяваш пак във моите очи,
усмивката ти болката стопява
и в мен сияе всичко от мечти.
Но денят когато се разраства,
пак боря се със гняв и самота
и хубавото бавно се стопява,
в непримиримост дави се света.
Вечерта отново те проклинам,
изтривам името ти през сълзи,
за пореден път аз подозирам,
че утре пак ще бъдеш ти, прости...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
