11 feb 2012, 19:51

Повярвай ми!

1.5K 0 6

                                                                       *Вдъхновена от У. Шекспир



Повярвай ми, когато казвам,

че обичам дългия и силен дъжд.

Аз съм искрена и го показвам,

не използвайки чадър за мъст.

 

Повярвай ми, когато казвам,

че обичам слънцето аз всеки ден.

Личи ми много и не вярвам,

че сянката държи го в плен.

 

Повярвай ми, когато казвам,

че обичам тихата и ясна нощ.  

Сияйна ми е, даже пасвам -

парченце съм от тая мощ.

 

Повярвай ми, когато казвам,

че обичам пясъка по морски бряг.

Харесвам той да ми разказва

за пенливия и мокър свят.

 

Повярвай ми, когато казвам,

че обичам теб и никой друг.

Надявам се, че го доказвам

с множеството думи тук.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички!
  • На мен пък много ми допадна!Свежо и зареждащо-точно от каквото имах нужда!Че някак си ,повечето публикации ,на които попадам напоследък ми се струват прекалено дълбоки и дори потискащи на моменти..
  • Аз лично много го харесах!!!
  • Харесва ми
  • "не използвайки чадър за мъст" - умрях от смях!
    Останалото дори не си заслужава коментара.

    Единственото, което авторката на това откровение доказва, е че писането на поезия не и се отдава.

    Мани, ами и вдъхновена от Шекспир!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...