11 feb 2012, 19:51

Повярвай ми!

1.5K 0 6

                                                                       *Вдъхновена от У. Шекспир



Повярвай ми, когато казвам,

че обичам дългия и силен дъжд.

Аз съм искрена и го показвам,

не използвайки чадър за мъст.

 

Повярвай ми, когато казвам,

че обичам слънцето аз всеки ден.

Личи ми много и не вярвам,

че сянката държи го в плен.

 

Повярвай ми, когато казвам,

че обичам тихата и ясна нощ.  

Сияйна ми е, даже пасвам -

парченце съм от тая мощ.

 

Повярвай ми, когато казвам,

че обичам пясъка по морски бряг.

Харесвам той да ми разказва

за пенливия и мокър свят.

 

Повярвай ми, когато казвам,

че обичам теб и никой друг.

Надявам се, че го доказвам

с множеството думи тук.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички!
  • На мен пък много ми допадна!Свежо и зареждащо-точно от каквото имах нужда!Че някак си ,повечето публикации ,на които попадам напоследък ми се струват прекалено дълбоки и дори потискащи на моменти..
  • Аз лично много го харесах!!!
  • Харесва ми
  • "не използвайки чадър за мъст" - умрях от смях!
    Останалото дори не си заслужава коментара.

    Единственото, което авторката на това откровение доказва, е че писането на поезия не и се отдава.

    Мани, ами и вдъхновена от Шекспир!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...