11.02.2012 г., 19:51

Повярвай ми!

1.5K 0 6

                                                                       *Вдъхновена от У. Шекспир



Повярвай ми, когато казвам,

че обичам дългия и силен дъжд.

Аз съм искрена и го показвам,

не използвайки чадър за мъст.

 

Повярвай ми, когато казвам,

че обичам слънцето аз всеки ден.

Личи ми много и не вярвам,

че сянката държи го в плен.

 

Повярвай ми, когато казвам,

че обичам тихата и ясна нощ.  

Сияйна ми е, даже пасвам -

парченце съм от тая мощ.

 

Повярвай ми, когато казвам,

че обичам пясъка по морски бряг.

Харесвам той да ми разказва

за пенливия и мокър свят.

 

Повярвай ми, когато казвам,

че обичам теб и никой друг.

Надявам се, че го доказвам

с множеството думи тук.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички!
  • На мен пък много ми допадна!Свежо и зареждащо-точно от каквото имах нужда!Че някак си ,повечето публикации ,на които попадам напоследък ми се струват прекалено дълбоки и дори потискащи на моменти..
  • Аз лично много го харесах!!!
  • Харесва ми
  • "не използвайки чадър за мъст" - умрях от смях!
    Останалото дори не си заслужава коментара.

    Единственото, което авторката на това откровение доказва, е че писането на поезия не и се отдава.

    Мани, ами и вдъхновена от Шекспир!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...