Когато ти е тъжно,
когато си най-сам
и вятърът бездушно
те гали и без плам,
вземи си огледало
в ръцете, ей така
и смело заповтаряй:
„Аз вярвам в чудеса!”
После усмихни се,
дори на глас запей,
нищо че фалшиво
гласът ти се люлее,
музиката чудна
лекарство е сега,
болката преборва
тъй леко, на шега.
Можеш да танцуваш,
какъвто танц решиш.
С четки да рисуваш
или напишеш стих.
А също да опиташ
с балони във ръка,
волно да политнеш
към цветната дъга.
Тъй смръщените хора
видели радостта,
ще ахнат от почуда,
прозрели мъдростта,
че с тази малка лудост -
да вярват в чудеса,
приемат ли с усмивка,
променя се света.
23.10.2020
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Вие трябва да бъдете промяната, която искате да видите в света. »