vasisid (Василена Костова)
87 298
29 mar 2007, 13:37

ПОВЯРВАЙТЕ 

  Poesía
778 1 8

Повярвайте,
видях една жена сама на масата.
Отпиваше от чашата пелин...
По дрехите й - пепел от цигари.
                                         Стенеше...
Изгаряше във треската
                           на залеза червен.
Изплаших се от думите,
                     заседнали на гърлото:
- Боли... Студено ми е... Няма смисъл!
- Няма смисъл... Той дано... Обичам го!
- Няма смисъл... Няма смисъл... И отпрати ме.
Повярвайте...
Видях една жена сама на масата,
догаряше като забравена цигара...
И пееше за огъня,
                       за нещо страшно кратко,
за милия щурец, за топлите стъкла на къщите...
А залезът в очите бавно се потапяше.
Една жена, сама и малко бледа...
                                                             Пееше.
А вие, вие в кожите си бяхте вече мъртви!

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??