vasisid (Василена Костова)
87 302
29.03.2007 г., 13:37 ч.

ПОВЯРВАЙТЕ 

  Поезия
821 1 8

Повярвайте,
видях една жена сама на масата.
Отпиваше от чашата пелин...
По дрехите й - пепел от цигари.
                                         Стенеше...
Изгаряше във треската
                           на залеза червен.
Изплаших се от думите,
                     заседнали на гърлото:
- Боли... Студено ми е... Няма смисъл!
- Няма смисъл... Той дано... Обичам го!
- Няма смисъл... Няма смисъл... И отпрати ме.
Повярвайте...
Видях една жена сама на масата,
догаряше като забравена цигара...
И пееше за огъня,
                       за нещо страшно кратко,
за милия щурец, за топлите стъкла на къщите...
А залезът в очите бавно се потапяше.
Една жена, сама и малко бледа...
                                                             Пееше.
А вие, вие в кожите си бяхте вече мъртви!

© Василена Костова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??