ПОВЯРВАЙТЕ
Повярвайте,
видях една жена сама на масата.
Отпиваше от чашата пелин...
По дрехите й - пепел от цигари.
Стенеше...
Изгаряше във треската
на залеза червен.
Изплаших се от думите,
заседнали на гърлото:
- Боли... Студено ми е... Няма смисъл!
- Няма смисъл... Той дано... Обичам го!
- Няма смисъл... Няма смисъл... И отпрати ме.
Повярвайте...
Видях една жена сама на масата,
догаряше като забравена цигара...
И пееше за огъня,
за нещо страшно кратко,
за милия щурец, за топлите стъкла на къщите...
А залезът в очите бавно се потапяше.
Една жена, сама и малко бледа...
Пееше.
А вие, вие в кожите си бяхте вече мъртви!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Костова Всички права запазени
