vasisid (Василена Костова) vasisid (Василена Костова)
4 87
Mar 29, 2007, 1:37 PM

ПОВЯРВАЙТЕ

  Poetry
1K 1 8

Повярвайте,
видях една жена сама на масата.
Отпиваше от чашата пелин...
По дрехите й - пепел от цигари.
                                         Стенеше...
Изгаряше във треската
                           на залеза червен.
Изплаших се от думите,
                     заседнали на гърлото:
- Боли... Студено ми е... Няма смисъл!
- Няма смисъл... Той дано... Обичам го!
- Няма смисъл... Няма смисъл... И отпрати ме.
Повярвайте...
Видях една жена сама на масата,
догаряше като забравена цигара...
И пееше за огъня,
                       за нещо страшно кратко,
за милия щурец, за топлите стъкла на къщите...
А залезът в очите бавно се потапяше.
Една жена, сама и малко бледа...
                                                             Пееше.
А вие, вие в кожите си бяхте вече мъртви!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Костова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0