Ulita (Юлита Златкова)
10 0
27 jul 2006, 7:10  

Появи се... 

  Poesía » De amor
739 0 3

Появи се внезапно, така както вятъра
и виждах новата буря в твоите очи,
уплаши ме, но само сплетох косите си
да не ме доближиш.


На сън откри ми цвета на очите си,
които не смеех на яве да зърна дори.
Аз все още се криех от себе си -
и с разум в сърцето, не му позволих

с любов да тупти.


И беше до мен, но сякаш далечен,
дойде от бездънната яма на моита душа
и час подир час разлюбвах и влюбвах се,
докато само за теб се родих.


Сега ти разплиташ косите ми,
а в образа си виждам и твоите черти,
докосваш ме с поглед и търсиш

да срещнеш очите ми,
които не могат да лъжат, нали?!

© Юлита Златкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Невероятен стих!Докосна ме...Поздрави!/6/
  • "...докосваш ме с поглед и търсиш да срещнеш очите ми,
    които не могат да лъжат, нали?!"

    Браво! Много е хубаво! Поздрав, Юлита!
  • "Сега ти разплиташ косите ми,
    а в образа си виждам и твоите черти,"

    Да се продължиш в другия, това е щастието на любовта. Великолепно е, щастлива Юлита! Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??