Появи се...
Появи се внезапно, така както вятъра
и виждах новата буря в твоите очи,
уплаши ме, но само сплетох косите си
да не ме доближиш.
На сън откри ми цвета на очите си,
които не смеех на яве да зърна дори.
Аз все още се криех от себе си -
и с разум в сърцето, не му позволих
с любов да тупти.
И беше до мен, но сякаш далечен,
дойде от бездънната яма на моита душа
и час подир час разлюбвах и влюбвах се,
докато само за теб се родих.
Сега ти разплиташ косите ми,
а в образа си виждам и твоите черти,
докосваш ме с поглед и търсиш
да срещнеш очите ми,
които не могат да лъжат, нали?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Юлита Златкова Todos los derechos reservados
