Появи се...
Появи се внезапно, така както вятъра
и виждах новата буря в твоите очи,
уплаши ме, но само сплетох косите си
да не ме доближиш.
На сън откри ми цвета на очите си,
които не смеех на яве да зърна дори.
Аз все още се криех от себе си -
и с разум в сърцето, не му позволих
с любов да тупти.
И беше до мен, но сякаш далечен,
дойде от бездънната яма на моита душа
и час подир час разлюбвах и влюбвах се,
докато само за теб се родих.
Сега ти разплиташ косите ми,
а в образа си виждам и твоите черти,
докосваш ме с поглед и търсиш
да срещнеш очите ми,
които не могат да лъжат, нали?!
© Юлита Златкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Невероятен стих!Докосна ме...Поздрави!/6/
-
"...докосваш ме с поглед и търсиш да срещнеш очите ми,
които не могат да лъжат, нали?!"
Браво! Много е хубаво! Поздрав, Юлита!
-
"Сега ти разплиташ косите ми,
а в образа си виждам и твоите черти,"
Да се продължиш в другия, това е щастието на любовта. Великолепно е, щастлива Юлита! Поздрави!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
