13 may 2017, 11:03

Появи се

2.1K 3 8

Появяваш се и изчезваш,

като слънчев лъч грееш.

Накъде тръгна, любов моя,

разчистен ли към тебе пътя.

Нарисувано сърце от слънцето,

в морето на душа престорено.

И литва в простора твоето ехо,

диря те всяка минута, търся те.

И усмивката те завръща в тялото мое.

Всичко избуява!... Сърце и душа!...

Любов и възхита от твоята топлина.

Появяваш се и изчезваш

само в мисълта ми и после отново

задушаваш ме в прегръдките топли.

Обич моя, ненагледна, дар от Боговете,

съхрани я, за да я пренесем с ехото

на раменете на времето отлитащо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...