13.05.2017 г., 11:03 ч.

Появи се 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
1456 3 8

Появяваш се и изчезваш,

като слънчев лъч грееш.

Накъде тръгна, любов моя,

разчистен ли към тебе пътя.

Нарисувано сърце от слънцето,

в морето на душа престорено.

И литва в простора твоето ехо,

диря те всяка минута, търся те.

И усмивката те завръща в тялото мое.

Всичко избуява!... Сърце и душа!...

Любов и възхита от твоята топлина.

Появяваш се и изчезваш

само в мисълта ми и после отново

задушаваш ме в прегръдките топли.

Обич моя, ненагледна, дар от Боговете,

съхрани я, за да я пренесем с ехото

на раменете на времето отлитащо.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??