Появи се
Появяваш се и изчезваш,
като слънчев лъч грееш.
Накъде тръгна, любов моя,
разчистен ли към тебе пътя.
Нарисувано сърце от слънцето,
в морето на душа престорено.
И литва в простора твоето ехо,
диря те всяка минута, търся те.
И усмивката те завръща в тялото мое.
Всичко избуява!... Сърце и душа!...
Любов и възхита от твоята топлина.
Появяваш се и изчезваш
само в мисълта ми и после отново
задушаваш ме в прегръдките топли.
Обич моя, ненагледна, дар от Боговете,
съхрани я, за да я пренесем с ехото
на раменете на времето отлитащо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йонка Янкова Всички права запазени
