Как любовта се появи?
Със тихи стъпки във душите се всели.
Размаха прелестни крила.
Окъпа девствена гора.
Следите стари заличи.
И пламнаха тъй слънчеви лъчи.
С криле безименни се тя понесе
и на врата ми мигом се обеси.
Не се опитвам да се отърва.
Желая те и чувствам, че летя.
© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados