3 jun 2009, 12:02

Позиция

  Poesía
995 0 21

 

 

 

Живея в тяло, сплело в тънка мрежа

добро начало с неизвестен край,

безсмъртната надежда с безнадеждност

и сигурния ад с очакван рай.

Събрала съм в броени дни безкрая -

написах, нарисувах и изпях

каквото знам и не успях да зная

за нравите на този шарен свят.

Каквото Бог ми даде, го раздадох,

но въпреки това не Го разбрах

и никога живота не предадох,

и никога смъртта не оправдах.

Не се покрих от болките, защото

със всичките известни сетива

докосвах, вкусвах, вслушвах се в живота

и в неговите светли начала.

Така духът израсна нависоко,

а тялото преви се към пръстта,

но даже и на косъм от живота,

аз никога не оправдах смъртта.

 

 

май, 2009

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галена Воротинцева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...