3 jun 2009, 12:02

Позиция

  Poesía
999 0 21

 

 

 

Живея в тяло, сплело в тънка мрежа

добро начало с неизвестен край,

безсмъртната надежда с безнадеждност

и сигурния ад с очакван рай.

Събрала съм в броени дни безкрая -

написах, нарисувах и изпях

каквото знам и не успях да зная

за нравите на този шарен свят.

Каквото Бог ми даде, го раздадох,

но въпреки това не Го разбрах

и никога живота не предадох,

и никога смъртта не оправдах.

Не се покрих от болките, защото

със всичките известни сетива

докосвах, вкусвах, вслушвах се в живота

и в неговите светли начала.

Така духът израсна нависоко,

а тялото преви се към пръстта,

но даже и на косъм от живота,

аз никога не оправдах смъртта.

 

 

май, 2009

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галена Воротинцева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...