Jun 3, 2009, 12:02 PM

Позиция

  Poetry
993 0 21

 

 

 

Живея в тяло, сплело в тънка мрежа

добро начало с неизвестен край,

безсмъртната надежда с безнадеждност

и сигурния ад с очакван рай.

Събрала съм в броени дни безкрая -

написах, нарисувах и изпях

каквото знам и не успях да зная

за нравите на този шарен свят.

Каквото Бог ми даде, го раздадох,

но въпреки това не Го разбрах

и никога живота не предадох,

и никога смъртта не оправдах.

Не се покрих от болките, защото

със всичките известни сетива

докосвах, вкусвах, вслушвах се в живота

и в неговите светли начала.

Така духът израсна нависоко,

а тялото преви се към пръстта,

но даже и на косъм от живота,

аз никога не оправдах смъртта.

 

 

май, 2009

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галена Воротинцева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...