Jun 3, 2009, 12:02 PM

Позиция

  Poetry
994 0 21

 

 

 

Живея в тяло, сплело в тънка мрежа

добро начало с неизвестен край,

безсмъртната надежда с безнадеждност

и сигурния ад с очакван рай.

Събрала съм в броени дни безкрая -

написах, нарисувах и изпях

каквото знам и не успях да зная

за нравите на този шарен свят.

Каквото Бог ми даде, го раздадох,

но въпреки това не Го разбрах

и никога живота не предадох,

и никога смъртта не оправдах.

Не се покрих от болките, защото

със всичките известни сетива

докосвах, вкусвах, вслушвах се в живота

и в неговите светли начала.

Така духът израсна нависоко,

а тялото преви се към пръстта,

но даже и на косъм от живота,

аз никога не оправдах смъртта.

 

 

май, 2009

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галена Воротинцева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...