3.06.2009 г., 12:02

Позиция

1K 0 21

 

 

 

Живея в тяло, сплело в тънка мрежа

добро начало с неизвестен край,

безсмъртната надежда с безнадеждност

и сигурния ад с очакван рай.

Събрала съм в броени дни безкрая -

написах, нарисувах и изпях

каквото знам и не успях да зная

за нравите на този шарен свят.

Каквото Бог ми даде, го раздадох,

но въпреки това не Го разбрах

и никога живота не предадох,

и никога смъртта не оправдах.

Не се покрих от болките, защото

със всичките известни сетива

докосвах, вкусвах, вслушвах се в живота

и в неговите светли начала.

Така духът израсна нависоко,

а тялото преви се към пръстта,

но даже и на косъм от живота,

аз никога не оправдах смъртта.

 

 

май, 2009

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галена Воротинцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...