12 jul 2005, 21:51

Позитивно

  Poesía
1.3K 1 1
На предела между два живота
стоя провесила крака
и питам се какво ли следва,
какво ме чака след това.

Пред мене хора и площади,
възможностите до една
и вече паднали прегради
разкриват по-красив света.

Животът ми от мен зависи,
държа ключа за своята съдба
и избора си ще направя
за пръв път от сто лета сама.

Какво ще стане? Какво ли ме очаква
самата аз сега незнам.
Поемам по трънливите пътеки
към прехода очакван и голям.

Музика в ушите ми отеква -
струните на стари пиана.
Лъчи в очите ми танцуват -
поздрави на хиляди слънца.

Сама ще скитам и сама ще бродя,
но пътя ще открия там!
Светлинни мили ще изходя
окрилена от щастливия си плам.

В очите чужди ще намирам сила,
гласовете ще ме карат да вървя.
От светлината аз любов съм пила
и ще тичам! Няма да се уморя!

Не ще се дам във страшна буря
и пъзела си аз ще подредя
за да мога със любова и сила
най-чудната зора да сътворя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биляна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....