12 jul 2005, 21:51

Позитивно

  Poesía
1.3K 1 1
На предела между два живота
стоя провесила крака
и питам се какво ли следва,
какво ме чака след това.

Пред мене хора и площади,
възможностите до една
и вече паднали прегради
разкриват по-красив света.

Животът ми от мен зависи,
държа ключа за своята съдба
и избора си ще направя
за пръв път от сто лета сама.

Какво ще стане? Какво ли ме очаква
самата аз сега незнам.
Поемам по трънливите пътеки
към прехода очакван и голям.

Музика в ушите ми отеква -
струните на стари пиана.
Лъчи в очите ми танцуват -
поздрави на хиляди слънца.

Сама ще скитам и сама ще бродя,
но пътя ще открия там!
Светлинни мили ще изходя
окрилена от щастливия си плам.

В очите чужди ще намирам сила,
гласовете ще ме карат да вървя.
От светлината аз любов съм пила
и ще тичам! Няма да се уморя!

Не ще се дам във страшна буря
и пъзела си аз ще подредя
за да мога със любова и сила
най-чудната зора да сътворя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биляна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...