Jul 12, 2005, 9:51 PM

Позитивно

  Poetry
1.3K 1 1
На предела между два живота
стоя провесила крака
и питам се какво ли следва,
какво ме чака след това.

Пред мене хора и площади,
възможностите до една
и вече паднали прегради
разкриват по-красив света.

Животът ми от мен зависи,
държа ключа за своята съдба
и избора си ще направя
за пръв път от сто лета сама.

Какво ще стане? Какво ли ме очаква
самата аз сега незнам.
Поемам по трънливите пътеки
към прехода очакван и голям.

Музика в ушите ми отеква -
струните на стари пиана.
Лъчи в очите ми танцуват -
поздрави на хиляди слънца.

Сама ще скитам и сама ще бродя,
но пътя ще открия там!
Светлинни мили ще изходя
окрилена от щастливия си плам.

В очите чужди ще намирам сила,
гласовете ще ме карат да вървя.
От светлината аз любов съм пила
и ще тичам! Няма да се уморя!

Не ще се дам във страшна буря
и пъзела си аз ще подредя
за да мога със любова и сила
най-чудната зора да сътворя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Биляна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...