12 июл. 2005 г., 21:51

Позитивно

1.3K 1 1
На предела между два живота
стоя провесила крака
и питам се какво ли следва,
какво ме чака след това.

Пред мене хора и площади,
възможностите до една
и вече паднали прегради
разкриват по-красив света.

Животът ми от мен зависи,
държа ключа за своята съдба
и избора си ще направя
за пръв път от сто лета сама.

Какво ще стане? Какво ли ме очаква
самата аз сега незнам.
Поемам по трънливите пътеки
към прехода очакван и голям.

Музика в ушите ми отеква -
струните на стари пиана.
Лъчи в очите ми танцуват -
поздрави на хиляди слънца.

Сама ще скитам и сама ще бродя,
но пътя ще открия там!
Светлинни мили ще изходя
окрилена от щастливия си плам.

В очите чужди ще намирам сила,
гласовете ще ме карат да вървя.
От светлината аз любов съм пила
и ще тичам! Няма да се уморя!

Не ще се дам във страшна буря
и пъзела си аз ще подредя
за да мога със любова и сила
най-чудната зора да сътворя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Биляна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...