9 abr 2007, 1:50

позна ли ме

  Poesía
941 1 21
 

"Аз те обичам толкова много - не ме ли обичаш и ти?"

Най-сетне принцът й обясни защо желае тя да  бъде до него
-          Ти ми напомняш за една девойка, която вече никога няма да видя.

                                                                    Ханс Кристиан Андерсен
Позна ли ме?
Аз съм онова мъниче, което плува
в черупката на орех.
През пролетта  видя ме,
а съвсем наскоро
в очите ми започна да се взираш.

Позна ли ме?
С душата  на светулка
просветвам, само ако вън е  тъмно.
Доскоро със снежинките танцувах,
от ледено дихание премръзвах.

Позна ли ме?
Ако не си - послушай,
когато бурята бушува -
отпаднеш ли (към дъното повлечен)
в прегръдката ми нежна ще осъмваш.

Ще те целувам тихо
дъхът ми ще те топли.
С очите ми вълшебства ще откриваш;
делфините ще плуват във небето,
ще зреят ябълки дори през зимата...

Разбра ли колко много те обичам?
 ... Дали  очите ти ме искат...
Ако сега (веднага) ме целунеш -
далечното ще стане близко.


Позна ли ме?
измислих се самичка...
И много искам да повярваш,
че всеки път, когато си самотен,
ще ме намираш в песента на славей.


(ако ме видиш... на никого не казвай)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • делфините ще плуват във небето,
    ще зреят ябълки дори през зимата...
  • Позна ли ме?
    С душата на светулка
    просветвам, само ако вън е тъмно.
    Доскоро със снежинките танцувах,
    от ледено дихание премръзвах

    Ти наистина пишеш завладяващо. И ритъм, и смисъл.
    Дано винаги да имаш импулс да пишеш.
    Желая ти го от сърце.
  • Позна ли ме?
    измислих се самичка...
    И много искам да повярваш,
    че всеки път, когато си самотен,
    ще ме намираш в песента на славей.


    Великолепно, просто чудесно! Браво!
  • Просто е невероятно!!!
  • Благодаря ви!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...