Apr 9, 2007, 1:50 AM

позна ли ме

  Poetry
940 1 21
 

"Аз те обичам толкова много - не ме ли обичаш и ти?"

Най-сетне принцът й обясни защо желае тя да  бъде до него
-          Ти ми напомняш за една девойка, която вече никога няма да видя.

                                                                    Ханс Кристиан Андерсен
Позна ли ме?
Аз съм онова мъниче, което плува
в черупката на орех.
През пролетта  видя ме,
а съвсем наскоро
в очите ми започна да се взираш.

Позна ли ме?
С душата  на светулка
просветвам, само ако вън е  тъмно.
Доскоро със снежинките танцувах,
от ледено дихание премръзвах.

Позна ли ме?
Ако не си - послушай,
когато бурята бушува -
отпаднеш ли (към дъното повлечен)
в прегръдката ми нежна ще осъмваш.

Ще те целувам тихо
дъхът ми ще те топли.
С очите ми вълшебства ще откриваш;
делфините ще плуват във небето,
ще зреят ябълки дори през зимата...

Разбра ли колко много те обичам?
 ... Дали  очите ти ме искат...
Ако сега (веднага) ме целунеш -
далечното ще стане близко.


Позна ли ме?
измислих се самичка...
И много искам да повярваш,
че всеки път, когато си самотен,
ще ме намираш в песента на славей.


(ако ме видиш... на никого не казвай)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дакота All rights reserved.

Comments

Comments

  • делфините ще плуват във небето,
    ще зреят ябълки дори през зимата...
  • Позна ли ме?
    С душата на светулка
    просветвам, само ако вън е тъмно.
    Доскоро със снежинките танцувах,
    от ледено дихание премръзвах

    Ти наистина пишеш завладяващо. И ритъм, и смисъл.
    Дано винаги да имаш импулс да пишеш.
    Желая ти го от сърце.
  • Позна ли ме?
    измислих се самичка...
    И много искам да повярваш,
    че всеки път, когато си самотен,
    ще ме намираш в песента на славей.


    Великолепно, просто чудесно! Браво!
  • Просто е невероятно!!!
  • Благодаря ви!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...