3 feb 2008, 13:46

Познание...

  Poesía
919 0 0

По пътя ми само тръни и хаос,
раздиращи дрехите и плътта,
а с ангели танцувах валс,
стари спомени, изровени от пръстта!

 

Демони тъмни понасят ме в дълбините,
плътското в мен е отдавна забравено,
с яркостта на лъжата реших съдбините
на туй, що в гроба беше заровено!

 

Сама на коленете си падах,
не спрях да се моля, дорде не получих,
душата си за изкупление продадох,
сърцето си с истината улучих!

 

Полумъртва, безпомощна, отмаляла,
на земята бях върната за наказание,
но май и капка кръв не бях проляла,
а получих тъй желаното познание!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зори Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...