Feb 3, 2008, 1:46 PM

Познание...

  Poetry
914 0 0

По пътя ми само тръни и хаос,
раздиращи дрехите и плътта,
а с ангели танцувах валс,
стари спомени, изровени от пръстта!

 

Демони тъмни понасят ме в дълбините,
плътското в мен е отдавна забравено,
с яркостта на лъжата реших съдбините
на туй, що в гроба беше заровено!

 

Сама на коленете си падах,
не спрях да се моля, дорде не получих,
душата си за изкупление продадох,
сърцето си с истината улучих!

 

Полумъртва, безпомощна, отмаляла,
на земята бях върната за наказание,
но май и капка кръв не бях проляла,
а получих тъй желаното познание!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зори All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...