3.02.2008 г., 13:46

Познание...

911 0 0

По пътя ми само тръни и хаос,
раздиращи дрехите и плътта,
а с ангели танцувах валс,
стари спомени, изровени от пръстта!

 

Демони тъмни понасят ме в дълбините,
плътското в мен е отдавна забравено,
с яркостта на лъжата реших съдбините
на туй, що в гроба беше заровено!

 

Сама на коленете си падах,
не спрях да се моля, дорде не получих,
душата си за изкупление продадох,
сърцето си с истината улучих!

 

Полумъртва, безпомощна, отмаляла,
на земята бях върната за наказание,
но май и капка кръв не бях проляла,
а получих тъй желаното познание!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зори Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...