3.02.2008 г., 13:46

Познание...

912 0 0

По пътя ми само тръни и хаос,
раздиращи дрехите и плътта,
а с ангели танцувах валс,
стари спомени, изровени от пръстта!

 

Демони тъмни понасят ме в дълбините,
плътското в мен е отдавна забравено,
с яркостта на лъжата реших съдбините
на туй, що в гроба беше заровено!

 

Сама на коленете си падах,
не спрях да се моля, дорде не получих,
душата си за изкупление продадох,
сърцето си с истината улучих!

 

Полумъртва, безпомощна, отмаляла,
на земята бях върната за наказание,
но май и капка кръв не бях проляла,
а получих тъй желаното познание!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зори Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...