29 dic 2010, 16:02

Познание

  Poesía
955 0 1

Известно ми е!

След  дъжда студен и лепкав,

ако настъпи  краят на света,

цветята сини няма да ридаят.

 

Научих скоро аз!

Всред град от смели капки,

ако денят загине във виолетовата бездна,

обсидианови дървета ще се смеят.

 

И друго знам!

След грохота от водни барабани,

ако човешките души са вече отлетели,

колония глухарчета ще пази наши мисли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "След грохота от водни барабани,
    ако човешките души са вече отлетели,
    колония глухарчета ще пази наши мисли"

    Хареса ми...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...